There will be soon a series of reels on this website. I am starting with my Director of Photography reel which shows my cinematographic skills. For all the projects on this reel I was the one to decide what lighting, what media (film, digital , or HD), what camera movements and camera angles, position of actors and movement within frame, continuity of the project, colors,and mood....I provided the story boards or was the one to influence the final story boarding. At the end I shot the projects.
Coming soon:
director's reel,editing reel,artist portfolio,graphics designer portfolio,and interior lighting designer portfolio.


I've decided to spend more time with working on interior lighting designs...as some of you know I am very passionate about lights and it gives me incredible pleasure to turn spaces into light altars. lighting creates mood...with the proper shadows your whole world can change....if you are looking for suggestions on how to lighten up your life don't hesitate to send me your questions at sasha.stefanova@gmail.com

this is an old picture from one of the places i used to live at. i loved the light in that roof room. it's extremely important to find enlightenment at home after a long hard day at work and the proper lighting can help so much.

zaidi zaidi iasno slunce

This is a clip (Message For The Queen) from the film 300 that I recently saw.
Apparently Tyler Bates was influenced by the magical traditions of Bulgarian folklore. Though Tyler Bates claims to have composed the song it is obvious that in fact he didn't. Many people were not happy with that fact but in cases like such it is impossible to track down the composer of the song , since many of the Bulgarian folk songs are made by the people for the people and they do not belong to anyone but to the Bulgarian people. I was extremely happy to hear the song in this movie but I wished the filmmaker and the composer researched more thoroughly the history of this beautiful musical piece and credited it properly in the titles. And I want to make it clear that I am saying this not for the sake of a specific artist or musician, but for the sake of Bulgarian folklore. I do believe it is high time that people start recognizing and appreciating more the amazing Bulgarian culture. However, if people don't know where exactly that musical piece was taken from they would not get curious and explore more what Bulgaria has to offer.

First lyrics record of the song was published in Turnovo (Bulgaria) by Ljuben Karavelov in 1878.
Here is the original lyrics of the song and an English translation. I have to note several things...It is impossible to translate the absolute meaning of this song the same way we Bulgarians hear it. A small example is the fact that the woods in Bulgaria have a very powerful meaning for us. The word itself in Bulgarian is "gora" and is in feminine grammatical gender (Bulgarian grammar) and for this reason the performer also calls the woods sister- "sestro". In addition, in the past the woods was the place where many of the revolutionary movements had hidden and many Bulgarian sons and daughters found their death there. The woods is a sacred place in Bulgaria. It was a shelter and a "mother" for many Bulgarians for a long time.

Zaidi zaidi iasno slunce
zaidi pomrachi se
I ti iasna mesechinko
Zaidi zaidi udavi se

Plachi goro plachi sestro
Dvete da zaplachem
Ti za tvoite lista goro
Az za moita mladost

Tvoite listia goro sestro
Pak shte se zavurnat
Moita mladost goro sestro
Niama da se vurne


Hide… hide… bright sun
Hide….. go dark
You too bright moon
Hide… hide…. Drawn

Cry woods, cry sister
We should both cry
You- for your fallen leaves
and I -for my youth

Your leaves, woods, sister
They will grow back one day
My youth, woods, sister
It will never come back

honoring home

I am posting a rough-cut from the latest project I worked on with Jeffrey Hellman. I am posting this documentary to commemorate the 19th anniversary of 8-8-88 (August 8, 1988), when Burmese college students and teachers led millions of their compatriots nationwide in peaceful demonstrations against the brutal military regime in power. On that day and in the weeks that followed, the military killed or drove into exile thousands of students, teachers, and other peaceful protestors.
The National League for Democracy (NLD), a political party, was formed to work for a political solution and won a landslide election in 1990. But the regime has never allowed it to take its rightful place in power. Instead, its leader, the brave and beautiful Aung San Suu Kyi (Ohhg-Sahng-Soo-Chee), and many of her fellow activists have been incarcerated or killed. Aung San Suu Kyi, who won the Nobel Peace Prize in 1991, has spent most of the years since then in prison or under house arrest. Most recently she has spent four years under house arrest with little contact with the outside world.

Meantime, the Burmese military regime continues to use rape, forced labor (slavery), child conscription into the military, “cleansing” of ethnic minorities, the burning of entire villages, extrajudicial imprisonment, and torture as official means of “keeping the peace.”
The world community seems impotent to deal with this arrogant, dangerous regime. The United States and other countries have imposed sanctions; the United Nations and other international bodies have passed numerous resolutions calling for the freedom of Aung San Suu Kyi and the liberation of the Burmese people, but the regime just laughs in everybody’s face. Because China and Russia refuse to allow the UN Security Council to even discuss Burma, this brave woman and her fellow Burmese continue to suffer.
To learn more, visit www.uscampaignforburma.org or www.icfab.org
(The International Campaign for Freedom of Aung San Suu Kyi & Burma)


i want to go to morocco

an Ode to mOrOccO
your winds blew all my at ms away
i ph t graph you while u m ve
n m re l king int the cean
i just erased u

DP reel 2007

This is my latest reel and I hope you enjoy it!
The first segment is from a film I worked on as a director and a cinematographer. The film is called "Red, Yellow, an Blue" and you can read more about it HERE.


CAUTION: don't use headphones, very high pitched noise at one point;

I made this during my second year in the USA.
The video doesn't need translation and you can make of it whatever you wish :}

Almost 5:26:85

Well.... it turns out it won't be just a week of experimental goodies..... Let’s make it longer!
This next piece is related more to my home.
It’s about longing...and of course that's why it's called "almost 5:26:85"
I am obsessed with numbers….And guess what…the numbers in the title represent my birth date! :>
However, this is not about myself, or my home, or even Bulgaria. It’s more about the whole Balkan region and the history, culture, and spirit of Balkan People. If you haven’t visited Eastern Europe yet, you should, because it is a very magical and mystical place that carries deep energy. I can go on and on about the beautiful nature, the amazing food, and complex characters that one encounters when he/she goes to that region. The truth is that you have to check it out for yourself!
Back to the film. In order to create the feeling of exhaustion and yearning I use repetition and rhythm. I calculated carefully every shot and mathematically planned the cuts. In addition I also considerably paid attention to the audio rhythm. The song you hear in the beginning and middle of the film is the Bulgarian version of a popular Roman song called "Ederlezi". I use in the very beginning of the project the amazing sounds of Bulgarian language to create cool glitches. Excuse my bad singing towards the middle, I did attend singing lessons two years later…oh well, may be I should have done it earlier…. At the end you will hear the original song “Ederlezi” composed by Goran Bregovic

you are almost there…. but it slips every time…..until you let go


The first experimental piece I decided to post today is far away from being poetic..... The reason is simple: from time to time I feel the urge to look away from the complications in my inner world and look into the dark deep eyes of the surrounding reality. The story behind this short film called "BLACKOUT" is a common one. It was very natural for me to reflect the current events of the day plus at that time my mind was very preoccupied with journalism and the state of the media in the United States. This short piece is speaking about blackout in the political, religious, and communications sense. It is also about my personal blackout>>> about the many times I've been in awe because of the strange things that happen in our world and my inability to deal with it. I purposefully used a lot of different footage sources (including some I shot myself) and edited it together in such a way that the viewer is provoked to be as much focused as possible. One needs to try hard to gather the important information regardless the many distractions. In addition, I used different kinds of filters to create one gritty, aggressive, compelling look. My favorite aspect of this project is the soundtrack. I used three tracks in total. The first one that you can hear in the beginning of the piece is by an anonymous artist and I got it from a free database online. The second one is by Blues Brothers and is called "John the Revelator". The third one (the out of space sound you hear throughout the whole piece) is by ESEM, a Bulgarian idm artist. The track is called "report machine" and was perfect for the feeling I was going after.

p.s. I am trying to fix the comments function but till then send me your thoughts at sasha.stefanova@gmail.com

Philip Solomon

I am back….and full of summer freshness. I decided this week to be the EXPERIMENTAL week and I want to open it with some info about one of the most influential individuals in my life >>>
I can hardly describe the experience of seeing Solomon’s films, but if I tried it would sound something like this:
Imagine that you are looking at one of your favorite pieces of art, the one that gets profoundly under your skin and speaks to your soul in an exquisite and spiritual way and only you can understand and feel the deep vibe it sends you. Now imagine the intensity of 24 of your favorite pieces of art projected in front of your eyes for a second. Each of them building the ultimate structure that carries the most powerful meaning and emotion straight into your heart and mind…..Kind of close, but not really….And I believe Solomon’s art is one of those things in life, like love, or grief, or looking into your child’s eyes, that cannot be explained…they just need to be experienced. Here are some of the stills from Philip’s films:

If you want to learn more about his films click HERE.

Also a part of an INTERVIEW, that I specifically enjoyed:

"Then I really started out on my own when I took a Bolex out into the night and found this button that no one had shown me how to use. The T/I time exposure button. I started to do these time exposures quite accidentally, not quite knowing what I was doing. I got back this roll of film shot at night, with about a second of footage that looked like it was the middle of the afternoon. That just floored me. It opened up new possibilities for experimentation and then expression. That’s the way my work often evolves. I’ll bump into a technique and then find a way to use the technique expressively, essentially.
One of the problems that I am seeing now with many filmmakers is a kind of fetishization of technique for technique’s sake. Like using hand processing just to give their films an avant-aura, an anti-digital, funky, handmade, lo-fi patina. Easy-baked “artful” meaningless facades. They must have by now a broken shutter program for video (laughs). I’ve heard they have 35mm cameras that have switches to give it that broken shutter look, where all highlights vertically streak."

Last but not least, here is a project I did after the first time I saw Solomon’s films. It is a very simple handpainted film {my first experimental assignment that was givent to me by David Gatten, another great filmmaker that you will hear about later}. It's nothing special but it's made with great love and gratitude.

"Exquisitely inspired"

happy birthday

This is a special weekend. As you might know Daw Aung San Suu Kyi has a birthday on the 19th and there are around 280 people that are putting themselves under house arrest (including my dear friend Jeffrey Hellman) in order to bring awareness to the violation of human rights that is taking place in Burma. I will be filming Jeff’s house arrest for the documentary that he and I are working on. After the house arrest our documentary crew will be going for a conference in Washington DC and then for a candle vigil in front of the UN at NYC. More information about the documentary you can find here.
On more personal note I want to tell you how lucky I was through the years to work with people (including Danny Schechter/Globalvision and DN!) who really care deeply about important matters. And though the world around me is trying to transform me into a cynical consumer these individuals give me hope that in fact the principles I grew up with are valued worldwide. Thank you.

This is a recent interview with freedom fighter Han Lin - also very inspiring and passionate individual.

celeritas~~~the swiftness of light *

today i decided to go more into detail on why i chose to call this blog prism heart and how one can play with light. long before i knew i will be doing films or anything related to manipulation of images i was fascinated by physics and mathematics. yes, physics has always been my philosophy. for example my interpretation of Newton’s three laws has been the usual source of peace of mind and the usual answer when being asked in what i believed. sometimes however, i decide not to be sure of anything just because i like to be without any boundaries. one of the few things though that continuously keeps coming back to me with a sense of "security”, is light; light and its transformations, its trickery, and power over our mind. our vision is light and we mainly decide what is reality depending on it. so what a better way to examine and explore reality but through vision, namely light? prisms refract light, they alter light, they segment light, they veer light, they play with light….and…prisms are found in film cameras. here is a photo from the plan for a website i plan to make one day.

this bad drawing of a prism became an essential emblem for me through time and i like it mainly because of the texture of the prism. it looked to me very organic and very gritty and reminded me of a heart. i also remembered one of my favourite books – the little prince and one of the most famous Exupery’s quotes: “and now here is my secret, a very simple secret; it is only with the heart that one can see rightly, what is essential is invisible to the eye.” and i thought that combining the power of light and the power of the heart is a good path for someone like me…or like you. and just thinking about it, the real and the unreal, the visible and invisible, and having the opportunity to tweak and play with light makes me feel at the right place….it’s that simple :>

this is a sculpture that was inspired by my interest in prisms,light,deserts(little prince)...and practicality. it's a piece that can serve as a domestic light, it's made of wood and has a glass prism on top that in fact reflected unexpectedly exquisite patterns....sorry you can't see much from this video...

p.s. many thanks to sanq who reminded me about physics and heart stuff ;}
* check out the story about c = celeritas


Here is a rough rough cut of my reel that I found a couple of days ago....
Back in the day I chose four pieces from my experience with filmmaking that I shot (the last two segments also directed) and put together a poem about my style. This is work in progress that will develop here at prism heart in front of your eyes.
The last segment is my first feature and though it is the least professional it is by far my favourite. Keep checking the blog because I'll be posting soon my experimental projects. ;>

Jack o Lantern

Check out the latest cut of the Jack o Lantern music video.
I helped with art direction and some ideas for the story boarding. Hope you like it!


Иван - три годишно детенце ... най-големият му страх е лошото куче шаро на съседите, което лае през нощта, да не го ухапе ... понякога лаят го буди, той се сгушва и в следствие страха и притискането на бъбреците, се напикава ...

* 8 *

веднъж стоя си аз на една пейка в парка и нещо ми прищраква в главата ... пред очите ми всички хора бавно се превърнаха в кълба страх ... движеха се на забавен кадър ... въргаляха се насам натам ... забелязах ядро в центъра на всяко едно обло тяло ... дали всеки си има един основен страх, около който се наслагват подстрахчета ...

* 8 *

господин Йовчев ... най-големият му страх е да не си счупи някоя кост ... веднъж, като беше малък, падна на лявата си ръка и костта проби кожата ... стъпва бавно и предпазливо и винаги се държи здраво за парапета, като слиза по стълбите ...

* 8 *

движат се тези кълба около мен ... ставам и тръгвам в потока от страхове ... винаги съм се страхувала от много неща ... преди се страхувах при мисълта, че ще падна в центъра на града, ще съм с къса пола и ще нося сладолед, който ще ми се забие в лицето ... веднъж се случи неочаквано (или дългоочаквано?) ... беше заледено, паднах на колене, но вместо да се вдигна незабелязано на крака, легнах на земята и лежах дълго ... еуфория ...

* 8 *

Петър ... най-големият му страх е да не би да не успее да свърши, ако се случи да остане насаме с някоя мадама ... до сега не се е случвало, но веднъж, като беше на 14, не можа да свърши след като онанира час, от тогава блъска мъжки като луд ... стиска ги здраво и в момента на еакулация изкарва едно мощно "ддааааааааааааааааааааххххххххххххххххххххххххххххх" ... той е истински мъж ...

* 8 *

движа си се бавно, бавно с останалите кълбета страх и усещам вибрацията на емоциите на всяко едно ядро, което преминава покрай мен ... някои страхове са ми познати ... толкова са много, че съзнанието ми се превръща в космос ... още се страхувам от падането в центъра на града ... опитвам се да се сетя най-първия си страх ... май беше като поех първата си глътка въздух ... преодоляла ли съм го ... ? ...

* 8 *

Мая - 16 годишна ... най-големият й страх е да излезе пред черната дъска и да направи презентация пред класа си, докато всички се взират в очакване ... избягва големи групи и често бяга от часове ... веднъж в 7-ми клас, докато правеше презентация, Калин, неин съученик, я замери със смачкан лист хартия ...

* 8 *

четири кълба се приближават стремглаво към мен ... Йовчев, пада по стълбите на блока си и си чупи крака ... детенцето бива ухапано, когато шаро се отскубва от верижката си ... Петър не свършва, докато го прави с една супер яка мацка ... Мая излиза пред черната дъска и съученикът й Мартин се подиграва на презентацията и ... аз дишам и падам по колене в центъра ... лягам ... моментът отмина ... ставам ... монети, уолкмен и дъвки падат от джобовете ми и правят бийтове със земята ... всички се взират в мен ... отивам на лавката за цигари ... продавачката ме пита как сте? ... животът си продължава ... минутите, когато лежах на земята, са ми най-ясни ... дадох си момент на тъгa, въпреки че всичко си течеше безпристрастно ... и това се превърна в центъра на цялата история ... точно този момент, в който се замислих за страха си ... в който позволих страхът да отнеме част от потока на живота ми и всичко забърза няколко крачки пред мен ... правя го след всеки сбъднат страх ... отделям ценни минути от живота си ... ядрата на всички тези минутки ... имам си ядро и то е топка тъгa ... кадри от натрупан ужас ...

* 8 *

Аз - 73 годишна жена ... лежа на болничното легло и най-големият ми страх е да се събудя един ден и да осъзная, че е нямало смисъл в някои моменти от живота ми ... смъртта идва и затваря с непоколебим натиск клепачите ми ... връщам се в парка и виждам как се превръщам в кълбо с голямо светещо ядро от страховит ужас ... ядро от безсмисленост ... страхът се сбъдва ... лежа ... не дишам ... всичко свърши ... тук минутите не съществуват ... животът продължава да се движи около мъртвото ми тяло...


имаш избор>>>>можеш да четеш, можеш и да не четеш това. все пак ако избереш първото (което е първо защото е по-важно за мен) ще трябва да се съобразиш с някои неща. с други не, за да ни е интересно. първо пусни си бруклин фънк есеншълс>>>>тейк дъ Л трейн. ок? готов/а? .......................................................................... и сега ................................ достатъчно нагъл/нагла ли си, че въпреки, че не си намерил песента ще продължиш безцеремонно да четеш това. за останалите 0.01% добър ден. аз съм саша. и въпреки, че предните няколко реда ми се струват достатъчни, не мога да не ти кажа, за какво си мисля точно сега. за 3 неща( три май лъки нъмба, пък и го използват често в приказките)>>>> ще ли са изпили алкохола, когато отида на партито след работа? + аз в този 0.1% ли щях да се впиша? + има ли значение? знам. и ти си се питал това по един или друг начин. за себе си ти вече знаеш един от отговорите на въпросите. другите два отдавна са ясни. ясно е също, че в момента аз съм един разочарован човек. когато започнах това процентът от 1 падна до 0.01 ... и ще продължава да пада. и това е причината за този артикъл. разочарованието е величина, която расте с продължение на времето. колкото повече време минава толкова по-разочаровани ставаме ти и аз. дали ти от себе си или аз от теб не е важно. важно е какво ще направиш по този въпрос. тук ти давам втори избор. спри намери песента и започни отново да четеш. обещавам ти да се почувсташ по-добре. за останалите 0.01% -аз вече ви накарах да се чувствате по-добре. изпитвам нужда да обезсмисля цялата тази история, така както разочарованието обезсмисля мен самата. имах един учител по математика, който танцува като разчекнат на пого и,който ми каза веднъж, че съм идеалистка. абсолютно прав. идеализма и разочарованието са противоположни полюси. когато ги събереш се получава нищо и всичко ....... и така ..... послушай песента ..... макар, че това изречение звучи абсурдно в създалата се ситуация, аз не мога да не вярвям в теб.

Слънчевото ято прелетя

Жадувам за чаша пълна с портокалов сок. Ще седна горе на покрива и най-накрая ще пробвам звука на новите колони, които Саймън монтира преди седмица. Ще стоя и ще наблюдавам плътното лятно небе, и ще си представям, че ще чувам свирнята на множество щурци на фона на нейния ритъм от колоните ... после ще се сетя за онази теория, която казва, че в космоса точно срещу мястото, където се намираме ние има друга планета Земя, напълно огледална на нашата. И ще знам, че в момента някъде там на светлинни години стои едно мое аз, пие портокалов сок, наслaждава се на музиката и на щурците и гледа втренчено в небето. После ще започна да мисля, че може да се образува цяла окръжност от планети по диагонали, прокарани през нашата и също толкова огледални ... Ще последва размисъл защо така ми действа този портокалов сок и не прекалявам ли с пиенето му. И след това ще се замисля за изключенията, защото те винаги си се пръкват, за да си създадат свои малък перфектен свят, в който да си родят свое си изключенийце и така до безкрайност. Нещо като спиралите в пи, нали се сещаш? Накрая, точно след като глътна последната капка сокче, ще се сетя за фундаменталния въпрос къде отиват умрелите души. Всички онези огледални “родени” в спиралата умрели душици. Къде се генерира тази цялата енергия и дали е възможно тя все още да си кръжи около мен. Все пак ще се досетя за правилото от физиката, че енергията не изчезва, а се преобразува. И така … ще обмисля няколко варианта, но в един момент едновременно на всяка една планетка от огледалните ще се спра на един единствен отговор ... мъртвите умират … завинаги изчезват … отлитат тотално … И тук ще осъзная защо хората се страхуват от смъртта толкова мнoгo … ще се сетя, че може би, когато някой близък почине се случва следното с теб >>> умира една цяла част от теб. От там следва, че тъй като ти си жив, още изживяваш, страдаш мнoгo … като бито куче … Ще се досетя, че точно тогава в главите се ражда неприязън, страх, огорчение, и дори погнуса от смъртта … ако толкова боли да убият част от теб, какво ли ще е да убият всичко в теб? … Цяла нощ ще вися на покрива и ще държа празната чаша, а на сутринта малките остатъчни портокалови частички ще са засъхнали от вътрешната част на чашата ми … ще я стискам здраво и ще продължавам да мисля, и мисля, и мисля за смъртта, огледалата и спиралите … и тук идва моментът да спомена отново изключенията … Някъде там, на някоя от всичките мнoгoбройни огледални планети, едно аз ще е станало след последната капка портокалов сок и ще се е прибрало да си легне, защото е много изморено.