4:05

имаш избор>>>>можеш да четеш, можеш и да не четеш това. все пак ако избереш първото (което е първо защото е по-важно за мен) ще трябва да се съобразиш с някои неща. с други не, за да ни е интересно. първо пусни си бруклин фънк есеншълс>>>>тейк дъ Л трейн. ок? готов/а? .......................................................................... и сега ................................ достатъчно нагъл/нагла ли си, че въпреки, че не си намерил песента ще продължиш безцеремонно да четеш това. за останалите 0.01% добър ден. аз съм саша. и въпреки, че предните няколко реда ми се струват достатъчни, не мога да не ти кажа, за какво си мисля точно сега. за 3 неща( три май лъки нъмба, пък и го използват често в приказките)>>>> ще ли са изпили алкохола, когато отида на партито след работа? + аз в този 0.1% ли щях да се впиша? + има ли значение? знам. и ти си се питал това по един или друг начин. за себе си ти вече знаеш един от отговорите на въпросите. другите два отдавна са ясни. ясно е също, че в момента аз съм един разочарован човек. когато започнах това процентът от 1 падна до 0.01 ... и ще продължава да пада. и това е причината за този артикъл. разочарованието е величина, която расте с продължение на времето. колкото повече време минава толкова по-разочаровани ставаме ти и аз. дали ти от себе си или аз от теб не е важно. важно е какво ще направиш по този въпрос. тук ти давам втори избор. спри намери песента и започни отново да четеш. обещавам ти да се почувсташ по-добре. за останалите 0.01% -аз вече ви накарах да се чувствате по-добре. изпитвам нужда да обезсмисля цялата тази история, така както разочарованието обезсмисля мен самата. имах един учител по математика, който танцува като разчекнат на пого и,който ми каза веднъж, че съм идеалистка. абсолютно прав. идеализма и разочарованието са противоположни полюси. когато ги събереш се получава нищо и всичко ....... и така ..... послушай песента ..... макар, че това изречение звучи абсурдно в създалата се ситуация, аз не мога да не вярвям в теб.