Три Истории От Миналото

Might translate these into English one day. Some stories from the past- enjoy.

СЛЪНЧЕВОТО ЯТО ПРЕЛЕТЯ

Жадувам за чаша пълна с портокалов сок. Ще седна горе на покрива и най-накрая ще пробвам звука на новите колони, които Саймън монтира преди седмица. Ще стоя и ще наблюдавам плътното лятно небе, и ще си представям, че чувам свирнята на множество щурци на фона на ритъма от колоните ... после ще се сетя за онази теория, която казва, че в космоса точно срещу мястото, където се намираме ние има друга планета Земя, напълно огледална на нашата. И ще знам, че в момента някъде там на светлинни години стои едно мое аз, пие портокалов сок, наслаждава се на музиката и на щурците и гледа втренчено в небето. После ще започна да мисля, че може да се образува цяла окръжност от планети по диагонали, прокарани през нашата и също толкова огледални ... Ще последва размисъл защо така ми действа този портокалов сок и не прекалявам ли с пиенето му. И след това ще се замисля за изключенията, защото те винаги си се пръкват, за да си създадат свои малък перфектен свят, в който да си родят свое си изключенийце и така до безкрайност. Нещо като спиралите в ПИ, нали се сещаш? Накрая, точно след като глътна последната капка сокче, ще се сетя за фундаменталния въпрос -къде отиват умрелите души. Всички онези огледални “родени” в спиралата умрели душици. Къде се генерира тази цялата енергия и дали е възможно тя все още да си кръжи около мен. Все пак ще се досетя за правилото от физиката, че енергията не изчезва, а се преобразува. И така … ще обмисля няколко варианта, но в един момент едновременно на всяка една планетка от огледалните ще се спра на един единствен отговор ... мъртвите умират … завинаги изчезват … отлитат тотално … И тук ще осъзная защо хората се страхуват от смъртта толкова мнoгo … ще се сетя, че може би, когато някой близък почине се случва следното с теб >>> умира една цяла част от теб. От там следва, че тъй като ти си жив, още изживяваш, страдаш мнoгo … като бито куче … Ще се досетя, че точно тогава в главите се ражда неприязън, страх, огорчение, и дори погнуса от смъртта … ако толкова боли да убият част от теб, какво ли ще е да убият всичко в теб? … Цяла нощ ще вися на покрива и ще държа празната чаша, а на сутринта малките остатъчни портокалови частички ще са засъхнали от вътрешната част на чашата ми … ще я стискам здраво и ще продължавам да мисля, и мисля, и мисля за смъртта, огледалата и спиралите … и тук идва моментът да спомена отново изключенията … Някъде там, на някоя от всичките мнoгoбройни огледални планети, едно аз ще е станало след последната капка портокалов сок и ще се е прибрало да си легне, защото е много изморено.

4:05

имаш избор>>>>можеш да четеш, можеш и да не четеш това. все пак ако избереш първото (което е първо защото е по-важно за мен) ще трябва да се съобразиш с някои неща. с други не, за да ни е интересно. първо пусни си бруклин фънк есеншълс>>>>тейк дъ Л трейн. ок? готов/а? .......................................................................... и сега ................................ достатъчно нагъл/нагла ли си, че въпреки, че не си намерил песента ще продължиш безцеремонно да четеш това. за останалите 0.01% добър ден. аз съм саша. и въпреки, че предните няколко реда ми се струват достатъчни, не мога да не ти кажа, за какво си мисля точно сега. за 3 неща( три май лъки нъмба, пък и го използват често в приказките)>>>> ще ли са изпили алкохола, когато отида на партито след работа? + аз в този 0.1% ли щях да се впиша? + има ли значение? знам. и ти си се питал това по един или друг начин. за себе си ти вече знаеш един от отговорите на въпросите. другите два отдавна са ясни. ясно е също, че в момента аз съм един разочарован човек. когато започнах това процентът от 1 падна до 0.01 ... и ще продължава да пада. и това е причината за този артикъл. разочарованието е величина, която расте с продължение на времето. колкото повече време минава толкова по-разочаровани ставаме ти и аз. дали ти от себе си или аз от теб не е важно. важно е какво ще направиш по този въпрос. тук ти давам втори избор. спри, намери песента и започни отново да четеш. обещавам ти да се почувстваш по-добре. за останалите 0.01% -аз вече ви накарах да се чувствате по-добре. изпитвам нужда да обезсмисля цялата тази история, така както разочарованието обезсмисля мен самата. имах един учител по математика, който танцува като разчекнат на пого и който ми каза веднъж, че съм идеалистка. абсолютно прав. идеализма и разочарованието са противоположни полюси. когато ги събереш се получава нищо и всичко ....... и така ..... послушай песента ..... макар, че това изречение звучи абсурдно в създалата се ситуация, аз не мога да не вярвам в теб.

СТРАХ

Иван - три годишно детенце ... най-големият му страх е лошото куче шаро на съседите, което лае през нощта, да не го ухапе ... понякога лаят го буди, той се сгушва и в следствие страха и притискането на бъбреците, се напикава ...
* 8 *
веднъж стоя си аз на една пейка в парка и нещо ми прищраква в главата ... пред очите ми всички хора бавно се превърнаха в кълба страх ... движеха се на забавен кадър ... въргаляха се насам натам ... забелязах ядро в центъра на всяко едно обло тяло ... дали всеки си има един основен страх, около който се наслагват подстрахчета ...
* 8 *
господин Йовчев ... най-големият му страх е да не си счупи някоя кост ... веднъж, като беше малък, падна на лявата си ръка и костта проби кожата ... стъпва бавно и предпазливо и винаги се държи здраво за парапета, като слиза по стълбите ...
* 8 *
движат се тези кълба около мен ... ставам и тръгвам в потока от страхове ... винаги съм се страхувала от много неща ... преди се страхувах при мисълта, че ще падна в центъра на града, ще съм с къса пола и ще нося сладолед, който ще ми се забие в лицето ... веднъж се случи неочаквано (или дългоочаквано?) ... беше заледено, паднах на колене, но вместо да се вдигна незабелязано на крака, легнах на земята и лежах дълго ... еуфория ...
* 8 *
Петър ... най-големият му страх е да не би да не успее да свърши, ако се случи да остане насаме с някоя мадама ... до сега не се е случвало, но веднъж, като беше на 14, не можа да свърши след като онанира час, от тогава блъска мъжки като луд ... стиска ги здраво и в момента на еакулация изкарва едно мощно "ддааааааааааааааааааааххххххххххххххххххххххххххххх" ... той е истински мъж ...
* 8 *
движа си се бавно, бавно с останалите кълбета страх и усещам вибрацията на емоциите на всяко едно ядро, което преминава покрай мен ... някои страхове са ми познати ... толкова са много, че съзнанието ми се превръща в космос ... още се страхувам от падането в центъра на града ... опитвам се да се сетя най-първия си страх ... май беше като поех първата си глътка въздух ... преодоляла ли съм го ... ? ...
* 8 *
Мая - 16 годишна ... най-големият й страх е да излезе пред черната дъска и да направи презентация пред класа си, докато всички се взират в очакване ... избягва големи групи и често бяга от часове ... веднъж в 7-ми клас, докато правеше презентация, Калин, неин съученик, я замери със смачкан лист хартия ...
* 8 *
четири кълба се приближават стремглаво към мен ... Йовчев, пада по стълбите на блока си и си чупи крака ... детенцето бива ухапано, когато Шаро се отскубва от верижката си ... Петър не свършва, докато го прави с една супер яка мацка ... Мая излиза пред черната дъска и съученикът й Мартин се подиграва на презентацията и ... аз дишам и падам по колене в центъра ... лягам ... моментът отмина ... ставам ... монети, уолкмен и дъвки падат от джобовете ми и правят бийтове със земята ... всички се взират в мен ... отивам на лавката за цигари ... продавачката ме пита как сте? ... животът си продължава ... минутите, когато лежах на земята, са ми най-ясни ... дадох си момент на тъгa, въпреки че всичко си течеше безпристрастно ... и това се превърна в центъра на цялата история ... точно този момент, в който се замислих за страха си ... в който позволих страхът да отнеме част от потока на живота ми и всичко забърза няколко крачки пред мен ... правя го след всеки сбъднат страх ... отделям ценни минути от живота си ... ядрата на всички тези минутки ... имам си ядро и то е топка тъгa ... кадри от натрупан ужас ...
* 8 *
Аз - 73 годишна жена ... лежа на болничното легло и най-големият ми страх е да се събудя един ден и да осъзная, че е нямало смисъл в някои моменти от живота ми ... смъртта идва и затваря с непоколебим натиск клепачите ми ... връщам се в парка и виждам как се превръщам в кълбо с голямо светещо ядро от страховит ужас ... ядро от безсмисленост ... страхът се сбъдва ... лежа ... не дишам ... всичко свърши ... тук минутите не съществуват ... животът продължава да се движи около мъртвото ми тяло...

THE END