Страх

Иван - три годишно детенце ... най-големият му страх е лошото куче шаро на съседите, което лае през нощта, да не го ухапе ... понякога лаят го буди, той се сгушва и в следствие страха и притискането на бъбреците, се напикава ...

* 8 *

веднъж стоя си аз на една пейка в парка и нещо ми прищраква в главата ... пред очите ми всички хора бавно се превърнаха в кълба страх ... движеха се на забавен кадър ... въргаляха се насам натам ... забелязах ядро в центъра на всяко едно обло тяло ... дали всеки си има един основен страх, около който се наслагват подстрахчета ...

* 8 *

господин Йовчев ... най-големият му страх е да не си счупи някоя кост ... веднъж, като беше малък, падна на лявата си ръка и костта проби кожата ... стъпва бавно и предпазливо и винаги се държи здраво за парапета, като слиза по стълбите ...

* 8 *

движат се тези кълба около мен ... ставам и тръгвам в потока от страхове ... винаги съм се страхувала от много неща ... преди се страхувах при мисълта, че ще падна в центъра на града, ще съм с къса пола и ще нося сладолед, който ще ми се забие в лицето ... веднъж се случи неочаквано (или дългоочаквано?) ... беше заледено, паднах на колене, но вместо да се вдигна незабелязано на крака, легнах на земята и лежах дълго ... еуфория ...

* 8 *

Петър ... най-големият му страх е да не би да не успее да свърши, ако се случи да остане насаме с някоя мадама ... до сега не се е случвало, но веднъж, като беше на 14, не можа да свърши след като онанира час, от тогава блъска мъжки като луд ... стиска ги здраво и в момента на еакулация изкарва едно мощно "ддааааааааааааааааааааххххххххххххххххххххххххххххх" ... той е истински мъж ...

* 8 *

движа си се бавно, бавно с останалите кълбета страх и усещам вибрацията на емоциите на всяко едно ядро, което преминава покрай мен ... някои страхове са ми познати ... толкова са много, че съзнанието ми се превръща в космос ... още се страхувам от падането в центъра на града ... опитвам се да се сетя най-първия си страх ... май беше като поех първата си глътка въздух ... преодоляла ли съм го ... ? ...

* 8 *

Мая - 16 годишна ... най-големият й страх е да излезе пред черната дъска и да направи презентация пред класа си, докато всички се взират в очакване ... избягва големи групи и често бяга от часове ... веднъж в 7-ми клас, докато правеше презентация, Калин, неин съученик, я замери със смачкан лист хартия ...

* 8 *

четири кълба се приближават стремглаво към мен ... Йовчев, пада по стълбите на блока си и си чупи крака ... детенцето бива ухапано, когато шаро се отскубва от верижката си ... Петър не свършва, докато го прави с една супер яка мацка ... Мая излиза пред черната дъска и съученикът й Мартин се подиграва на презентацията и ... аз дишам и падам по колене в центъра ... лягам ... моментът отмина ... ставам ... монети, уолкмен и дъвки падат от джобовете ми и правят бийтове със земята ... всички се взират в мен ... отивам на лавката за цигари ... продавачката ме пита как сте? ... животът си продължава ... минутите, когато лежах на земята, са ми най-ясни ... дадох си момент на тъгa, въпреки че всичко си течеше безпристрастно ... и това се превърна в центъра на цялата история ... точно този момент, в който се замислих за страха си ... в който позволих страхът да отнеме част от потока на живота ми и всичко забърза няколко крачки пред мен ... правя го след всеки сбъднат страх ... отделям ценни минути от живота си ... ядрата на всички тези минутки ... имам си ядро и то е топка тъгa ... кадри от натрупан ужас ...

* 8 *

Аз - 73 годишна жена ... лежа на болничното легло и най-големият ми страх е да се събудя един ден и да осъзная, че е нямало смисъл в някои моменти от живота ми ... смъртта идва и затваря с непоколебим натиск клепачите ми ... връщам се в парка и виждам как се превръщам в кълбо с голямо светещо ядро от страховит ужас ... ядро от безсмисленост ... страхът се сбъдва ... лежа ... не дишам ... всичко свърши ... тук минутите не съществуват ... животът продължава да се движи около мъртвото ми тяло...

No comments:

Post a Comment

comments