celeritas~~~the swiftness of light *

today i decided to go more into detail on why i chose to call this blog prism heart and how one can play with light. long before i knew i will be doing films or anything related to manipulation of images i was fascinated by physics and mathematics. yes, physics has always been my philosophy. for example my interpretation of Newton’s three laws has been the usual source of peace of mind and the usual answer when being asked in what i believed. sometimes however, i decide not to be sure of anything just because i like to be without any boundaries. one of the few things though that continuously keeps coming back to me with a sense of "security”, is light; light and its transformations, its trickery, and power over our mind. our vision is light and we mainly decide what is reality depending on it. so what a better way to examine and explore reality but through vision, namely light? prisms refract light, they alter light, they segment light, they veer light, they play with light….and…prisms are found in film cameras. here is a photo from the plan for a website i plan to make one day.

this bad drawing of a prism became an essential emblem for me through time and i like it mainly because of the texture of the prism. it looked to me very organic and very gritty and reminded me of a heart. i also remembered one of my favourite books – the little prince and one of the most famous Exupery’s quotes: “and now here is my secret, a very simple secret; it is only with the heart that one can see rightly, what is essential is invisible to the eye.” and i thought that combining the power of light and the power of the heart is a good path for someone like me…or like you. and just thinking about it, the real and the unreal, the visible and invisible, and having the opportunity to tweak and play with light makes me feel at the right place….it’s that simple

this is a sculpture I made, that was inspired by my interest in prisms,light,deserts(little prince)...and practicality. it's a piece that can serve as a domestic light, it's made of wood and has a glass prism on top that in fact reflected unexpectedly exquisite patterns....sorry you can't see much from this video...

p.s. many thanks to sanq who reminded me about physics and heart stuff ;}
* check out the story about c = celeritas

portfolio

Here is a rough rough cut of my reel that I found a couple of days ago....
Back in the day I chose four pieces from my experience with filmmaking that I shot (the last two segments also directed) and put together a poem about my style. This is work in progress that will develop here at prism heart in front of your eyes.
The last segment is my first feature and though it is the least professional it is by far my favourite. Keep checking the blog because I'll be posting soon my experimental projects. ;>

Страх

Иван - три годишно детенце ... най-големият му страх е лошото куче шаро на съседите, което лае през нощта, да не го ухапе ... понякога лаят го буди, той се сгушва и в следствие страха и притискането на бъбреците, се напикава ...

* 8 *

веднъж стоя си аз на една пейка в парка и нещо ми прищраква в главата ... пред очите ми всички хора бавно се превърнаха в кълба страх ... движеха се на забавен кадър ... въргаляха се насам натам ... забелязах ядро в центъра на всяко едно обло тяло ... дали всеки си има един основен страх, около който се наслагват подстрахчета ...

* 8 *

господин Йовчев ... най-големият му страх е да не си счупи някоя кост ... веднъж, като беше малък, падна на лявата си ръка и костта проби кожата ... стъпва бавно и предпазливо и винаги се държи здраво за парапета, като слиза по стълбите ...

* 8 *

движат се тези кълба около мен ... ставам и тръгвам в потока от страхове ... винаги съм се страхувала от много неща ... преди се страхувах при мисълта, че ще падна в центъра на града, ще съм с къса пола и ще нося сладолед, който ще ми се забие в лицето ... веднъж се случи неочаквано (или дългоочаквано?) ... беше заледено, паднах на колене, но вместо да се вдигна незабелязано на крака, легнах на земята и лежах дълго ... еуфория ...

* 8 *

Петър ... най-големият му страх е да не би да не успее да свърши, ако се случи да остане насаме с някоя мадама ... до сега не се е случвало, но веднъж, като беше на 14, не можа да свърши след като онанира час, от тогава блъска мъжки като луд ... стиска ги здраво и в момента на еакулация изкарва едно мощно "ддааааааааааааааааааааххххххххххххххххххххххххххххх" ... той е истински мъж ...

* 8 *

движа си се бавно, бавно с останалите кълбета страх и усещам вибрацията на емоциите на всяко едно ядро, което преминава покрай мен ... някои страхове са ми познати ... толкова са много, че съзнанието ми се превръща в космос ... още се страхувам от падането в центъра на града ... опитвам се да се сетя най-първия си страх ... май беше като поех първата си глътка въздух ... преодоляла ли съм го ... ? ...

* 8 *

Мая - 16 годишна ... най-големият й страх е да излезе пред черната дъска и да направи презентация пред класа си, докато всички се взират в очакване ... избягва големи групи и често бяга от часове ... веднъж в 7-ми клас, докато правеше презентация, Калин, неин съученик, я замери със смачкан лист хартия ...

* 8 *

четири кълба се приближават стремглаво към мен ... Йовчев, пада по стълбите на блока си и си чупи крака ... детенцето бива ухапано, когато шаро се отскубва от верижката си ... Петър не свършва, докато го прави с една супер яка мацка ... Мая излиза пред черната дъска и съученикът й Мартин се подиграва на презентацията и ... аз дишам и падам по колене в центъра ... лягам ... моментът отмина ... ставам ... монети, уолкмен и дъвки падат от джобовете ми и правят бийтове със земята ... всички се взират в мен ... отивам на лавката за цигари ... продавачката ме пита как сте? ... животът си продължава ... минутите, когато лежах на земята, са ми най-ясни ... дадох си момент на тъгa, въпреки че всичко си течеше безпристрастно ... и това се превърна в центъра на цялата история ... точно този момент, в който се замислих за страха си ... в който позволих страхът да отнеме част от потока на живота ми и всичко забърза няколко крачки пред мен ... правя го след всеки сбъднат страх ... отделям ценни минути от живота си ... ядрата на всички тези минутки ... имам си ядро и то е топка тъгa ... кадри от натрупан ужас ...

* 8 *

Аз - 73 годишна жена ... лежа на болничното легло и най-големият ми страх е да се събудя един ден и да осъзная, че е нямало смисъл в някои моменти от живота ми ... смъртта идва и затваря с непоколебим натиск клепачите ми ... връщам се в парка и виждам как се превръщам в кълбо с голямо светещо ядро от страховит ужас ... ядро от безсмисленост ... страхът се сбъдва ... лежа ... не дишам ... всичко свърши ... тук минутите не съществуват ... животът продължава да се движи около мъртвото ми тяло...

4:05

имаш избор>>>>можеш да четеш, можеш и да не четеш това. все пак ако избереш първото (което е първо защото е по-важно за мен) ще трябва да се съобразиш с някои неща. с други не, за да ни е интересно. първо пусни си бруклин фънк есеншълс>>>>тейк дъ Л трейн. ок? готов/а? .......................................................................... и сега ................................ достатъчно нагъл/нагла ли си, че въпреки, че не си намерил песента ще продължиш безцеремонно да четеш това. за останалите 0.01% добър ден. аз съм саша. и въпреки, че предните няколко реда ми се струват достатъчни, не мога да не ти кажа, за какво си мисля точно сега. за 3 неща( три май лъки нъмба, пък и го използват често в приказките)>>>> ще ли са изпили алкохола, когато отида на партито след работа? + аз в този 0.1% ли щях да се впиша? + има ли значение? знам. и ти си се питал това по един или друг начин. за себе си ти вече знаеш един от отговорите на въпросите. другите два отдавна са ясни. ясно е също, че в момента аз съм един разочарован човек. когато започнах това процентът от 1 падна до 0.01 ... и ще продължава да пада. и това е причината за този артикъл. разочарованието е величина, която расте с продължение на времето. колкото повече време минава толкова по-разочаровани ставаме ти и аз. дали ти от себе си или аз от теб не е важно. важно е какво ще направиш по този въпрос. тук ти давам втори избор. спри намери песента и започни отново да четеш. обещавам ти да се почувсташ по-добре. за останалите 0.01% -аз вече ви накарах да се чувствате по-добре. изпитвам нужда да обезсмисля цялата тази история, така както разочарованието обезсмисля мен самата. имах един учител по математика, който танцува като разчекнат на пого и,който ми каза веднъж, че съм идеалистка. абсолютно прав. идеализма и разочарованието са противоположни полюси. когато ги събереш се получава нищо и всичко ....... и така ..... послушай песента ..... макар, че това изречение звучи абсурдно в създалата се ситуация, аз не мога да не вярвям в теб.

Слънчевото ято прелетя

Жадувам за чаша пълна с портокалов сок. Ще седна горе на покрива и най-накрая ще пробвам звука на новите колони, които Саймън монтира преди седмица. Ще стоя и ще наблюдавам плътното лятно небе, и ще си представям, че ще чувам свирнята на множество щурци на фона на нейния ритъм от колоните ... после ще се сетя за онази теория, която казва, че в космоса точно срещу мястото, където се намираме ние има друга планета Земя, напълно огледална на нашата. И ще знам, че в момента някъде там на светлинни години стои едно мое аз, пие портокалов сок, наслaждава се на музиката и на щурците и гледа втренчено в небето. После ще започна да мисля, че може да се образува цяла окръжност от планети по диагонали, прокарани през нашата и също толкова огледални ... Ще последва размисъл защо така ми действа този портокалов сок и не прекалявам ли с пиенето му. И след това ще се замисля за изключенията, защото те винаги си се пръкват, за да си създадат свои малък перфектен свят, в който да си родят свое си изключенийце и така до безкрайност. Нещо като спиралите в пи, нали се сещаш? Накрая, точно след като глътна последната капка сокче, ще се сетя за фундаменталния въпрос къде отиват умрелите души. Всички онези огледални “родени” в спиралата умрели душици. Къде се генерира тази цялата енергия и дали е възможно тя все още да си кръжи около мен. Все пак ще се досетя за правилото от физиката, че енергията не изчезва, а се преобразува. И така … ще обмисля няколко варианта, но в един момент едновременно на всяка една планетка от огледалните ще се спра на един единствен отговор ... мъртвите умират … завинаги изчезват … отлитат тотално … И тук ще осъзная защо хората се страхуват от смъртта толкова мнoгo … ще се сетя, че може би, когато някой близък почине се случва следното с теб >>> умира една цяла част от теб. От там следва, че тъй като ти си жив, още изживяваш, страдаш мнoгo … като бито куче … Ще се досетя, че точно тогава в главите се ражда неприязън, страх, огорчение, и дори погнуса от смъртта … ако толкова боли да убият част от теб, какво ли ще е да убият всичко в теб? … Цяла нощ ще вися на покрива и ще държа празната чаша, а на сутринта малките остатъчни портокалови частички ще са засъхнали от вътрешната част на чашата ми … ще я стискам здраво и ще продължавам да мисля, и мисля, и мисля за смъртта, огледалата и спиралите … и тук идва моментът да спомена отново изключенията … Някъде там, на някоя от всичките мнoгoбройни огледални планети, едно аз ще е станало след последната капка портокалов сок и ще се е прибрало да си легне, защото е много изморено.